Община Тунджа

“Еркесията” (тюр. Земен прорез, гръц.Големият окоп, Голямата ограда, Големият прекоп) е най-голямото  най-известното защитено землено укрепление на юг от река Дунав, в ареала  обширната територия на България през VIII – X век. Част  от системата от укрепени валове, изградени във всички гранични и буферни зони на българската държава. Валът е добре известен на повечето хронисти през средните векове, защото е действителна охраняема граница на България с Източната Римска империя (Византия). Освен военноотбранителната си функция, “Еркесията” е  добре уредена митническа граница, през която се осъществяват търговските и културните връзки с Византия чак до XIV век.
Съоръжението е видимо от Космоса и днес, като свързва по неповторим начин Черноморското крайбрежие с долината на р. Марица и така обединява забележителните български общини – Бургас, Средец, Карнобат, Стралджа, “Тунджа”, Гълъбово и Симеоновград.

Община “Тунджа” заема централната част  това изключително съоръжение – един от първите символи на българската държава.

След 705 г., според договорните отношения между хан Тервел и император Юстиниан II на България  отстъпена областта Загория. Тази област по това време  обхващала земите между билото на Стара планина и северните възвишения на Странджа, н запад – до р. Тунджа, а  изток – до Черно море, без стратегическите за империята морски крепости. В 716 г. южната граница на тази територия е потвърдена с първия официален договор между Византия и България през управлението на император Теодосий III. Тя се визира и в първата статия на 30-годишния мирен договор с Византия при управлението на хан Омуртаг и император Лъв V в 815 г. “Относно старата граница нека бъде оная от Дебелт и до река ..... и между двете реки до мост ...” – този текст подсказва, че границата с империята още от началото на VIII в., следва линията на вала “Еркесията”.

Общата дължина на съоръжението от брега на Бургаското езеро (южно от кв. Горно Езерово) – с. Дебелт – с. Житосвят – с. Люлин – с. Симеоново – с. Тенево – с. Генерал Инзово – с. Овчи кладенец – с. Обручище – с. Навъсен, до левия бряг на р. Сазлийка е 142 км.

Описание - като очевидец на българските погранични валове, оставя арабския хронист Ал Гарми (средата на IX век), а един век по-късно друг арабски писател и хронист – Ал Масуди обобщава: „....Областта на борджаните (България) е окръжена с трънест плет (стобор или ограда), в който се намират отвори, подобни на дървени прозорци (врати), тази ограда е подобна на стена при канал.”
За един от начините на техния градеж е писано от „ Сентгаленския монах” – Ноткер (края на IX век):

“...Забивали в земята две успоредни редици от колове на разстояние 20 стъпки една от друга. Коловете били високи 20 стъпки. Пространството между двата реда колове изпълвали с твърд камък или лепкава глина, която трамбовали (набивали), а отгоре изсипвали изкопаната от рова пръст. Върху вала насаждали гъсти клонести дръвчета, които образуват непроходим плет”. В X век (967 г.) византийският историк Скилица – Кедрин назовава “Еркесията” - Големия окоп, Голямата ограда.

Старобългарските землени валове представляват уникално съчетание на ров (изкоп) с вал (насип), чиято обща ширина варира от 10 до 40 метра в зависимост от стратегическото си предназначение. Ширината на изкопа и насипа обикновенно са в съотношение 1:1. Дълбочината на изкопа е около 3 м., а височината на насипа 3-4 м. Над насипа, в определени случаи на уязвими за отбрана места се изгражда палисада (бълг. Честокол).

Проходите през вала са  местата, където преминават главните пътища, някои от които използвани хилядолетия. Там са изградени дървени порти –кули  помещения за наблюдение  охрана. Над изкопа се спуска подвижен дървен мост за преминаване, който стои прилепен към портата вечер и в случаите на нападения. Тези проходи и порти Ал Масауди описва като “отвори, подобни на дървени прозорци” и те са първите контролно-пропусквателните и митническите пунктове на българската държава.

Източната част на “Еркесията” (67 км), започва от м. “Градището” до с. Дебелт, върви в северозападна посока, минава паралелно до с. Житосвят и на югозапад през селата Люлин и Симеоново достига р. Тунджа при с. Тенево. Съвременните размери на съоръжението са: обща ширина – 22 м, изкоп – 7 м с дълбочина 1,5 м. и насип – 15 м. с височина до 2 м. През източната “Еркесия” минават главни пътища, които свързват двете столици Плиска и Преслав с Константинопол (дн. Цариград) през Старопланинските проходи и покрай морския бряг. Проходи освен при Дебелт, със сигурност е имало при днешните села Люлин и Тенево. При с. Люлин е изградено допълнително окопно съоръжение - т.н. “Циганска Еркесия”.

По-късно от м. “Страчилка” (дн. с. Дебелт) е изградена в северна посока “Малката Еркесия” - 11 км., която достига брега на Бургаското езеро и фланкира крайморския път от Дебелт към крепостите Анхиало (Поморие) и Месемврия (Несебър). Изграждането на източната част на “Еркесията” и на “Малката Еркесия” със сигурност може да се отнесе след 812-813 г., когато България трайно се настанява в тази част на Европа .

Западната част на “Еркесията” (64 км) започва от с. Тенево на десния бряг на р. Тунджа. Върви в югозападна посока покрай селата Генерал Инзово, Видинци, Скалица, Овчи кладенец, през северната част на Манастирските възвишения, покрай с. Обручище достига левия бряг на р. Сазлийка, срещу с. Калугерово (средн. крепост “Блисна”). Размерите на западната част са по-малки – обща ширина 10 м., изкопът е с ширина 4 м. и дълбочина 1 м, а насипът е с ширина 6 м. и височина – също 1 м.. Проходи вероятно е имало при пътищата, водещи на север към прохода Вратник, Твърдишкия проход и Боруй (Ст.Загора). Строителството й частично е извършено вероятно в годините 716-755, когато няма военни действия между Византия и България и завършено след мирния договор от 815 г.

Добре запазени части от “Еркесията” има само в нейната източна половина от с. Дебелт, през Бакаджиците до към р. Тунджа. Големи части от западната “Еркесия” и особено от “Малката Еркесия” са чувствително заравнени. Обявена е за паметник на културата с национално значение. Интерес за туриста, изследователя и любознателния посетител представляват участъците при с. Дебелт, включени в археологическия резерват “Деултум – Дебелт”, валът и земления лагер при с. Люлин и землените укрепления при с. Тенево, община “Тунджа”.

Макар и изоставен, с мащабните си очертания, пограничния вал не остава незабелязан от пътешественици, картографите и дори военни стратези в по-късни времена. “Еркесията” е изобразена изцяло и на картата на България с прилежащите и съседни земи в края на XIX век. Тази карта е издадена от Виенското издателство “Фрайтаг и Берндт” чрез книжарница “Христо Г. Данов”, под редакцията на генерал Атанас Кривошиев.

И днес “Еркесията” е едно от най-импозантните древни отбранителни съоръжения в Обединена Европа на границата и с Изтока – по-дълго дори от знаменития “Адрианов вал” в Северна Англия...