село Голям Манастир

село Голям манастир е Югоизточна България. То се намира в община Тунджа, Област Ямбол.География Село Голям Манастир е разположено в подножието на Манастирските Възвишения. Макар и с не голяма височина (вр. Калето 600 м.) се създава илюзията на високи върхове. Самото възвишение е сякаш остров сред Горнотракийската низина, оградено отвсякъде с ниви, поляни и микроязовири. От Възвишението се откриват прекрасни гледки към Сакар планина. При ясно време се вижда дори съседна Турция. Най-високият връх - Калето, се нарича от местните хора "Вулкана". Предполага се че преди много векове възвишенията са били остров, а върхът - действащ вулкан. В близост до самият връх има яма за която се разказват легенди че това е остатък от стария кратер на вулкана. Самите възвишения са покрити с необичайно големи камъни, сякаш остатъци от древна вулканична дейност. Има отлични условия за ловен туризъм. Селището има поддържани шосета, които го свързват със съседните села: Генерал Тошево, Малък Манастир, Крумово. На 14 км е разположен гр. Тополовград, а на 38 км. гр. Ямбол. В близост до селото има железорудни находища с високо метално съдържание. Най-голямо е Крумовското находище, намиращо се всевероисточното подножие на Манастирските възвишения. Запасите му възлизат на около 7 300 хиляди тона. Минералният състав на рудата включва магнетит, пирит, халкопирит, а съдържанието на желязо варира в широки граници. Добивът на желязна руда в Ямболска област след 1992 год. е преустановен като икономически неизгоден и поради изчерпване на запасите. Важно значение имат облицовъчните кариерни материали, мрамори и габро. Залежи на гранит, барит и габро има край с. Голям Манастир и с. Генерал Тошево. Габрото е с утвърдено търсене на международните пазари поради високите си декоративни качества. Мрамор извлечен от Манастирските възвишения е използван при изграждането на модерния облик на много от централните площади на българскитеградове, напр. Благоевград.

Поради стратегическата позиция на Манастирските възвишения в подножието на които е днешното село се предполага че в миналото са били изградени укрепления. От тях обаче до днес е запазена само част от крепостна стена под самия връх. До 1903 година за селището има много оскъдна информация. Било е село с предимно гръцкоговорещо население. Основно остават предания от местните хора и легенди:

• Легенда разказва, че под крепостта имало подземие, пълно със злато. Близо бил манастирът. От там започвало подземието. Мястото можело да се познае, кога вали дъжд. Там биели гръмотевиците...

• От римско време, по епиграфски паметници, е известен голям селищен център - Додопара. За него се предполага, че се намира на Манастирските възвишения, в близост до с. Голям Манастир.

• "... на Голямоманастирския връх било намерено гърне с около сто сребърни монети от времето на владетеля Лизимах, които са в селото...". Пътувания по България, акад. К. Иречек, София, 1947

В началото на 20 в. от селото попаднало в границите на България започва преселение на гърци към Беломорска Тракия. Напуснатите къщи и плодородни ниви се заемат от българи, основно преселници от Тракия и Беломорска Македония.^[1]

Предполага се че селището е получило името си благодарение на църква между върховете, от която са останали само няколко стени. Започва бурното развитие. Построени са училище, детска градина, централен площад, читалище с кино-салон, библиотека.

Основният поминък е земеделието, добив на желязна руда, габро. Населението нараства до 1980 г. когато започва преселването на младите хора в големите градове. Селото обаче запазва своя облик въпреки затварянето на училището и продължава да бъде любимо място за почивка сред тишина и чист въздух.

В селото се прави събор всеки Великден.

Село Голям манастир под името Светулка е описано в романа на писателя Никола Инджов "Възречени от Манастър". То е мястото, където през 1925 г. се заселват бежанци от с.Манастир, Гюмюрджинско (Беломорска Тракия) по силата на спогодбата Моллов - Кафандарис, сключена според клаузите на Ньойския договор. На практика става размяна на българско и гръцко население. В тази история обаче има предпоставки от езотеричен характер, защото село Голям манастир е в подножието на Манастирските възвишения, а предишното село на днешните му жители - Манастир, Гюмюрджинско, според Никола Инджов е мястото, където е прекарал последните десет години от живота си патриарх Евтимий. Близостта трябва да се търси във връзка с легендарната Паория - средище на църкви и манастири в ранното средновековие,чието местонахождение според някои историци са именно Манастирските възвишения, а не Странджа планина. В Паория изгражда своята религиозна школа Григорий Синаит, тук се формират учителите на Патриарх Евтимий. Никола Инджов въз основа на проучвания на топонимията на с. Манастир, Гюмюрджинско, фолклора на бежанците, някои краеведски бележки /Илко Димитров/, стига до извода, че има народна памет за патриарх Евтимий в беломорското село. Писателят с художествени средства описва движението на православно българско и гръцко население по орбитата на Патриарх Евтимий между Голям манастир и Манастир, още повече, че последното село е било метох на Бачковския манастир, независим презепохата на турското робство поради принадлежността си към диоцеза на руско-грузинската църква, за който вече е доказано, че не е мястото с гроба на Патриарха. Тази своя хипотеза Никола Инджов развива и в студията си "Има народна памет за Патриарх Евтимий", публикувана в книгата му "Приписки към времето", ИК "Христо Ботев" 2005 г.