село Дражево

Дражево е село в Югоизточна България. То се намира в община Тунджа, Област Ямбол.

Долината на река Тонзос ( днешна Тунджа ) е била населена с тракийски племена още през бронзовата и желязната епоха. Изключителното и пълноводие дава възможност за корабоплаване от вътрешността на Тракия към Егейско море. Особено благоприятно място, което привлякло заселниците още през каменно-медната епоха е завоят на река Тонзос край последното възвишение на Средна гора - Зайчи връх ( Таушан тепе ), където реката променя течението си от изток и завива на юг към Ускудама (Централен град при Одрисите, по-късно при римляните града се нареча Адрианополис, а днес - това е град Одрин ), където слива водите си с р. Марица и р. Арда и се влива в Егейско море. В края на II хил. пр. Хр. в подножието на Зайчи връх се оформя град Кабиле - римска провинция в Тракия. Под ударите на Аварите този град е разрушен през VI век. ^[2]

Историята на село Дражево започва от дълбока древност. За това свидетелстват оскъдните останки (фрагменти) от керамични съдове от антично тракийско селище, открити североизточно от днешното село, което е сгушено в полите на Зайчи връх — последното възвишение на Сърнена Средна гора ( най-източната част на Средна гора ). А наскоро (2004 г.) при разкопки на „Дядо събевия баир“ (който се намира точно до Зайчи връх), бе открита уникална надгробна могила от носители на степната ямна култура. Това са степни номади от началото на бронзовата епоха, втората степен на ранната бронзова епоха. Прочетете още...

За пръв път селото се споменава през 1666 г. в стар турски документ под името Охадъ ( Awhдй ). По това време къщите в селото са били 17. ^[3] В този период река Тонзос ( Тунджа ) вече е изместила коритото си 2-3 километра на север. На мястото на нейното старо корито израства буйна гора, която хората са наричали Кара орман ( Черна гора ). Старите хора от селото още помнят тази гора, част от която е просъществувала до края на турското робство, когато е била изсечена и превърната в ниви. Казват, че селото откъм страната на Караормана е завършвало с плет — предпазна мярка срещу дивите животни. По-късно хората започват да наричат старото корито на Тунджа „Тунджалък“ — там почвата е много песъклива ( на места е чист пясък ), подпочвената вода е много близо до повърхността и е годна за пиене.

По време на турското робство в селото се е заселил средно заможен турчин — Атлъ паша, който отглеждал коне ( атове ). Ангажирал е хората от селото като негови чираци при отглеждането на конете. И така впоследствие селото започва да се нарича Атлий.
Открай време населението на днешно Дражево се е прехранвало от скотовъдство ( овце, коне, биволи и крави ) и земеделие. Традиционните земеделски култури са били пшеница, ечемик и ръж, а зеленчукопроизводството започва много по-късно. Старите хора казват, че по тяхно време са минавали от време на време „бъчванджии“ — градинари от балкана, от които местните хора са си купували зеленчуци. Дворовете си хората са използвали за хармани — място, върху което се е вършеело в миналото с диканя. (Информацията е от стари местни жители)

През XIX век в землището на селото е действала четата на Панайот Хитов. След Освобождението на България през 1878 г. населението на селото се увеличава със значителен брой бежанци от Одринска Тракия. До Съединението през 1885 г. село Атлий е в пределите на Източна Румелия. През 1890 година неизвестно защо селото е преименувано в село Борисово — на името на Княз Борис І покръстител с указ №582 от 1890 г. В архива на д-р Симеон Табаков от град Сливен е отбелязано, че през 30-те години на ХХ век в селото има 104 сгради и 461 жители. ^[4]

С указ № 45 от Народното събрание от 8 февруари 1950 година то носи името Дражево — на името на Георги Дражев, председател на ямболския революционен комитет по време на Априлското въстание, обесен на Каргонския мост в град Ямбол.

В село Дражево функционират кметство, читалище „Прогрес“, основно училище „Свети Свети Кирил и Методий“, целодневна детска градина.

В селото никога не е имало православна църква, но през 2006 г. е регистрирано църковно настоятелство. Проект за църква е създаден от арх. Олег Николов. Първата копка е направена от Сливенския митрополит Йоаникий на 30 юни 2007 г. Вече са построени стените ѝ и се събират средства за нейното довършване^[5].

Село Дражево е седалището на сдружение с нестопанска цел в обществена полза "Движение с екологична насоченост" /"ДЕН"/ ^[6], което работи в областта на опазване на екологията, прозрачността на институциите, защита правото на достъп до информация за гражданите и превенция на корупцията.

Жителите на село Дражево поддържат приятелски връзки с българите от село Червенознаменка /Катаржино/,Червонознаменка Одеска област — Украйна. Част от населението на украинското село са потомци на изселници българи от 1804 година. Участниците от фолклорния състав при ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ — с. Дражево участваха в Първия събор на българите в Украйна, провел се през месец август 2001 година в гр. Полтава. Там децата участваха в концертната програма и в откриването на паметник на гроба на хан Кубрат. Поставено бе начало на строителство на храм „Св. Св. Кирил и Методий“. Децата на Дражево посетиха Одеския български културен център и разгледаха забележителнстите на Одеса. Няколко дни гостуваха на българите от с. Катаржино, по покана на местното българско дружество и най-вече на г-жа Клавдия Бончева-Зайко. През 2002 година катаржинци посетиха с. Дражево. Дражевци показаха на своите гости забележителностите на Ямболския край- Бакаджика, Ямбол и град Котел.