село Драма

Драма е село в Югоизточна България. То се намира в община Тунджа, Област Ямбол.

Селото се намира по пътя между Ямбол и Елхово, на разклона към Тенево, след селата Тенево,Маломир и Дряново. Село Драма се намира в подножието на източните Манастирски възвишения. Местността е хълмиста.

Пътят минава по мост над река Калница, извираща от Светиилийските възвишения. На запад от селото се намира село Малък манастир, на север — селоКрумово, а на юг е село Пчела, като за трите села се стига по горски пътища.

Гората е широколистна, изгледите по време на пътуването са живописни.

В близост до село Драма, на север и североизток, е имало мини за желязна руда, които в миналото са давали поминък на жителите на региона. Като основен поминък днес е останало земеделието и скотовъдството. На изток от селото са разположени частни масиви от лозя. В близост до селото има два язовира (Драмалския и Пчелския), които се използват за риболов, както и река Калница.

Името на селото е свързано с хипотези и предположения — най-разпространената е, че в далечното минало земята е била много плодородна, едно зърно пшеница е тежало 1драм (мерна единица, приблизително равна на 1 грам).

До началото на 20 век селото е населявано от гърци кариоти. След това започва преселение на гърци в Беломорска Тракия. Гърците продават къщи и земеделски земи. Българи от Тракия (Новозагорско) се преселват и закупуват всичко по-евтино. Идват хора от Млекарево, Бял кладенец, Омарчево, Радево, Кортен, Ковачево и др. В селото остават няколко гръцки семейства. Преселници поставят началото на селото и днешните жители са техни наследници.

Мъжете от селото участват в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Младежи, които не подлежат на военна служба, са ходили с коне до първата бойна линия, за да видят своите близки.

Още в далечното минало, в землището на село Драма, на различни места, хората са намирали керамика. Според възрастни хора на тези места е имало селища. В днешно време археологията има доказателства за това. Средновековна крепост е опасвала по-малкия връх на Манастирските възвишения — нарича се Драмица. В околностите на селото се намират селищни могили. През 1980-те български и германски археолози започват разкопки на една от могилите, разположена близо до един от завоите на р. Калница. Открита е микенска керамика, датирана към времето на неолита.

В центъра на селото се намират две големи сгради: на читалището и училището.

Училище „Иван Вазов“ е построено през 1961 г. Преди това учениците са се обучавали в сграда от две ниски стаи и отделно в една по-висока сграда от една стая. В новото училище се обучават ученици от първи до седми клас. То е на два етажа и за времето си е модерно, има необходимите условия за обучение. В края на 70-те години то е закрито, като за период за около 10 години е било пълен и целогодишен пансион за сираци и деца в неравностойно положение. Когато от 1980 година започват археологическите разкопки в селото, то става база на археолозите от Ямболския археологически музей и Университета в Саарбрюкен, Германия.

В миналото интересен живот е имало в читалището. Развивала се е библиотечна, самодейна и театрална дейност. Пред читалището има мраморна плоча с имената на загиналите от село Драма във войните. С постепенно обезлюдяване на селото дейностите в читалището се прекратяват и в сградата на читалището се установява кметството. Традициите, обредите и обичаите в селото са запазени. Възрастните разказват за коледуване, сурвакане, лазаруване. Големите християнски празници са били винаги на почит.

Селото е без църква. Тя е ограбена и опожарена през 1970-те години. Проявено е пълна безстопанственост и безотговорност спрямо нея от хората и официалната власт.

Преди години едно от най-важните събития беше селският събор, който се провеждаше на християнския празник — Възнесение Господне (Спасов ден). В този пролетен ден радостта беше огромна. Приготовленията за сбора бяха големи-във всяка къща се очакваха гости. За тази цел във всеки дом от предния ден имаше подготвено заклано агне и закупени каси бира и лимонада. Това беше гордост за всяко семейство — да го посетят близки и роднини, приятели от близки селища. Сергиите се установяваха в центъра на селото, а децата ги обикаляха за лакомства и подаръци, които се купуваха от родители и възрастни. През целия ден улиците бяха пълни с хора, които обикаляха своите роднини, за да се видят. В късните следобедни часове се провеждаха селските борби. Желаещите да участват се записваха предварително, кметството осигуряваше наградите. Зрителите се подреждаха в кръг, в средата борците мереха силите си, а около кръга с гайда, кавал и гъдулка обикаляха музиканти и свиреха музика, подходяща за случая.

Сватба в с. ДРАМА

по сведение на родените в селото ЯНА ИВАНОВА ДИМИТРОВА(1928.), КАЛИНА ПЕТРОВА ДЖЕНКОВА(1932 г.) и ПАНАЙОТ ДЖЕНЕВ ДЖЕНКОВ(1931 г.).Записът е от 30.04.2009 г.

Сгледата между младите ставала обикновено около селската чешма, по седенки и преденки или по хората по празниците. ”Преговорите” се водели на родителско ниво. Първото ‘уведомяване” на родителите на момичето, че Момчил (имената са измислени) е харесал тяхна Невяна и има намерение да прати сватовници, ставало чрез двама много близки (или обиграни в тази дейност) хора, предпазливо, в много случаи мимоходом. Според реакцията се действало по-нататък. Сватовниците пристигали у родителите на момичето, разговорът започвал с осведомяване за здравето на домакините, прогноза за реколтата, как имат ерген за женене, той пък харесал тяхна Невяна. Слагали софра. (Имало случаи да бъдат върнати сватовници.) При съвпадане на мненията, че и Невяна е за женене и тя харесва Момчил, започвала уговорката за годеж. Зачитали се мненията и на двете страни. Годежът ставал събота срещу неделя. В по-стари времена се давал бабахак-сума за обезвъзмездяване родителите на момичето. Известяването за състоялия се годеж, ставало с гърмежи от пушка. Неделя сутрин: След като плиснат менче с вода пред момата - да и върви по вода, под звуците на ”Я изгрей слънце ”(да видиш как се мома с рода разделя), конски каруци (в брой според възможностите и големината на рода на момчето) отвеждали момата, заедно с чеиза и, в дома на момчето. Там свекърът я свалял на ръце от каруцата, свекървата я водела до бръшнянката (сандък, където се съхранява брашното за семейството), да си потопи ръцете в брашно.

СВАТБАТА

ЧЕТВЪРТЪК

Сутринта преди изгрев слънце се ”изнася” байрака. Той е направен от зълвата и е около 35/35см. червен плат, обшит и кръстосан от нанизани пуканки. Платът е поставен на дълъг гъвкав прът (обикновено от шипка), на върха на който има ябълка. Закача се на високо място пред къщата. Това е първият знак за начало на сватбата. Вечерта идват шетари и шетарки (обслужващият персонал от млади роднини), идват и други млади и се веселят , пеят, играят до към 20ч. Това са сасевките.

ПЕТЪК В двора на момчето редят чеиза на момата. Съселяни идват да гледат. Надвечер, шетарки предвождани от шафера с байрака, пеят и отиват към селската чешма. Шаферът и шаферката разчупват медника (кравай намазан с мед) и раздават на околните. Вечерта пак има сасевки- пеят, играят, без ядене и пиене. СЪБОТА Около 15-18 ч. се състои бръснела (ритуално бръснене на момчето). Свирят, пеят и играят до към 20ч.

НЕДЕЛЯ Сутринта момичето празнично облечено, стои у дома на момчето. Между 8 и 9.30ч., шетари с част от оркестъра прегощават кума на два пъти (посещават го с гозба).При второто посещение, с байрака носен от шафера музика, игри, го вземат и отвеждат у дома на момчето. По пътя той с разни шеги се опитва да затрудни шетарите (иска чадър, че му греело силно слънце, крак го заболял и пр.). Кръстникът се настанява на най-видното място на трапезата, кръстницата влиза в стаята при момичето и я пребулва (под звуците на „Ела се вие превива”) с бяло було, покриващо косата и лицето, отзад е дълго до кръста. Разрешават на момчето да влезе при вече булката и ги извеждат навън. Отиват в църква и ги венчават (граждански брак се подписва отделно). Вече са младоженци. Връщат се на сватбата и булката почва да дарява. Пристигат и момините (роднини от страна на булката). Започва веселие.Около 18ч. изпращат кръстника с няколко шетари. У дома си той продължава веселбата. На сватбата са останали най-близки роднини. Момините гости са си отишли. Подготвят легло за младоженците. Оставят ги сами. Чака се вестта за благата ракия. На двора има запален огън. Шетарите лудуват. Излиза хабер, че младоженикът е доволен. Част от шетарите отиват у дома на момичето със сладка ракия. Веселбата и на двете места продължава до към 22ч.

ПОНЕДЕЛНИК Родителите на младоженката канят у дома си свои роднини. Близки на младоженика и шетари отиват у дома им и се веселят. След връщане шетарите си устройват шеги с младоженците. И така сватбата приключва.