село Миладиновци

До преди освобождението си, селото е известно с турското си име "Калфакюѝ", което не се знае със сигурност, но се предполага, че му е дадено заради многото калфи, обучавани при местните майстори.

По време на насилственото изселване на българи от турска тракия през 1913, се заселва голяма група бежанци, привлечена от плодородните нивя и пословичната гостоприемност на тогаващния кмет.

Забележителност на селото е църквата " Св.Св. Кирил и Методий", построена в края на 19 век. Въпреки възрастта си е претърпяла само малки козметични ремонти по фасадата, като иконите и стенописите са запазени в отлично състояние. През 2011 година църквата е ремонтирана.

Друго старо учреждение е местното читалище "Паисий Хилендарски", основано през 1928 г. Фолкорния състав към читалището и до ден днешен продължава да поддържа народните традиции. Като групата има множество отличия от регионални и национални фолклорни събори. Сегашният състав е доста добър, начело с баба Николина.

В чест на падналите в боя за родината местни воиници, в "селската" градина е поставен мемориален паметник, овековечаващ имената им.

До селото има голямо ловно стопанство, характерно с най-голям брой диви свине на единица площ. Срещат се елени, сърни и всички видове вреден дивеч. В ловното стопанство се отглеждат колхидски фазани.

Благодарение на видния миладиновец Господин Великов, тогавашен началник на бригадирското движение, селото се сдобива с водопровод, пуснат в експлоатация в началото на 1949 г.Водоснабдяването тогава е обезпечено единстено от разработени местни водоизточници. В чест на Господин Великов, в днешни дни площада носи името му.

През 1957 г. селото вече може да се похвали и със своята електрификация.

В селото е роден носителят на множество медали и отличия от вътрешни и международни състезания,републикантският шампион по бокс в категория "тежка" Дойчо Петков Димитров.Той е удостоен със званието "Боксьор на столетието в категория "тежка" на Ямболска област".