село Могила

Могила е село в Югоизточна България. То се намира в община Тунджа, Област Ямбол

.География 

Намира се на 10 км югоизточно от областния град Ямбол. В землището на селото са разположени два язовира: Големият язовир Могила и Малкия. На Кайнака извира, а през центъра на селото тече приток на река Мочурица.Тази мака рекичка разделя селището на два основни дяла Северен и Южен В селото са разположени и две чешми.

Населението е главно от възрастни хора, роми и няколко заселници от Великобритания. В село Могила жителите се знаят по родове - кътили, галибеи, босналите, дивиджиите, траханите, джумбутите, арабаджии,златистояновите и т.н.

Селото е сменяло землището си 7 пъти. Прокудени от тежка чума, жителите са били принудени да напуснат своите домове и да започнат наново някъде другаде, с надеждата да избягат от злата болест. И така седем пъти. Според местното предание, на осмия път двама братя близнаци с два вола близнаци заорават селото в кръг и така слагат край на болестта.

През 2007 г. в центъра, на мястото на запустялата детска градина, е оборудван цех за сладкарски изделия. Има свинеферма и почивен дом за кучета.

Църквата Св. Георги е завършена през 2006 г. като е тържествено осветена на Гергьовден от Негово Високопреосвещенство + Сливенския Митрополит Иоаникий. Решено е на храмовият празник да се провежда селски събор.Храмът отваря врати всеки неделен ден и по случай всеки християнски празник благодарение на клисарката Златка Панева, която се грижи и за поддръжката на църквата.

Поради постоянно намаляващия брой на населението няма много културни мероприятия, едно от малкото е Бабинден, на който жени от селото представят програма с народни песни и танци в читалището.

В с. Могила се намира паметник посветен на Филип Тотю и неговата чета ,която през 1859 г. разбива орда черкези в селото. Могилите, дали име на селото носят романтични, и тъжни имена, понеже историите им са свързвани с трагедии на могилчани. Еньова, Плачи могила, Чеирска, всички те са били и разкопавани в търсене на златни съкровища.

• Миене на очите на кайнака на 5 май. Пикник.
• Събор на Гергьовден.
• Кукеровден. В последната неделя на февруари тукашните, хора от съседни села и роднини пристигат да гледат представлението на кукерите. До обед те обикалят къщите, облечени в страшни костюми и опасани с хлопки плашат лошите духове. Домакините ги даряват с собственоръчно приготвени храни и силни напитки. Следобед се събират сред селото и показват живота на могилчанина преди и сега с много хумор, ирония и драма, пред многобройната публика.

[1]

Селото се обслужва от междуградски транспорт, пет пъти дневно, неподходящ за инвалиди.