село Скалица

Скалица (до 1934 година Каяджик) е село в Югоизточна България. То се намира в община Тунджа, Област Ямбол.

Село Скалица се намира на 36 км от град Ямбол. Разположено е на северна ширина 42° 16' и източна дължина 26° 16'. За близките 5 години демографският прираст се движи отрицателно. Към 13.09.2005 населението е 758 жители.

Старото име, от турско време, на селото е Каяджик. В селото е единственият образователен център сред близките села (Меден Кладенец, Овчи Кладенец, Межда,Савино, Генерал Тошево и Голям Манастир). Основното училище „Паисий Хилендарски“ се намира в самия център на селото. Други значими учреждения са детската градина,здравната служба, хлебопекарната, библиотеката, православната църква, дърводелският цех. Евангелската петдесятна църква се намира на улица „Александър Стамболийски“. Паметникът на Янко Кирчев е разположен между грижливо поддържания парк срещу кметството на Скалица. Има около 3-4 кафета, от които най-предпочитана е кафе-сладкарницата.

Природата е разнообразна. Около селото има възможност за отдих и разходка – язовири и гора.

Преди 1990 Скалица е едно от най-оживените села в окръга с техникум по селско стопанство, механичен завод, родилен дом, ТПК,цех за безалкохолни напитки, за пластмаси и шивашки цех. Има проспериращо АПК с краве и овцеферми. Днес населението на селото е преди всичко от възрастни хора или такива завърнали се от големите градове в пенсионна възраст. Безработицата и закриването на големите предприятия в близките градове карат хората да търсят препитание в чужбина и в големите центрове. Старото име на селото КАЯДЖИК означава "КАЯ" - "място, където има скали" и "джик", който е турски словообразувателен суфикс служещ за образуване на умалителни имена.

В красивата местност около днешното село е имало три села – Инулий, Ниханлий и Дърманлий. Между тях се е издигал обрасъл с красива гора хълм, от където винаги привечер веела приятна прохлада, а ветрецът все се заигравал между извисилите корони на дърветата. Във всяко село имало по една красива чешма, на която звънливите чучури леели студена кристална вода. Хората се занимавали със скотовъдство и земеделие, а песните на момите и подсвиркванията на ергените вечер огласяли потъналите в зеленина села.

Докато едно лято не плъзнала чумата. Сладкогласните песни на момите заменил тъжния звън на църковните камбани. Мъка и тъга легнали над трите красиви села. Нямало дом, в който да не се виждат черни забрадки,а сърцата на хората се изпълнили със страх и безсилие пред сполетялото ги нещастие.

В едно от тези три села живеела една от най-личните моми – Невена. Сините и очи греели на бялото и лице като метличини. А снагата и се виела като топола и кръшният и смях по цял ден се чувал и по полето и край селската чешма. От доста време около нея въздишал един от най-напетите селски момци – Камен. И годежът не закъснял. Занесли сватовете златния пръстен, а Невена откъснала най-хубавото цвете от градинката си и го проводила на Камен. Но черната гостенка спряла сватбата. И на двамата млади тя покосила майките. Легнала болна и Невена. Задушавал се от мъка младия момък. Искало му се да издигне Невена до небето, да откъсне най-голямата звезда от там, да вземе част от слънчевата топлина и да стопли изстиващото и тяло. Не издържал момъка и в отчаянието си един ден той грабнал болната си любима на ръце и я понесъл към красивия зелен хълм. Направил и постеля на най-дъхавата поляна, а ветрецът разнасял аромата на мащерка и пелин. Сладкопойните птички огласяли короните на дърветата с песните си и чудото станало. Невена отворила очи, поела дълбоко въздух и се усмихнала на ведрото небе и на коленичилия до нея любим.

А Камен започнал да строи първия дом на новото селище. Бързал, защото есента наближавала,а той трябвало да закриля Невена и любовта им от студените зимни дни и нощи. Пролетта, когато кокичетата и минзухарите пробили дъбовата шума, от трите села започнали да прииждат опечалените и угрижени хора.Чумата покосила почти половината от всяко село. На почистени от храсталаци и дървета места изграждали новите си домове. Там на здравото, високо, чисто и проветриво място те построили ново село. И го кръстили на Камен – Каяджик (камък, скала, здраво място).

Сладкопойните чешми са там и сега. Звънливите им чучури продължават все така да пеят с кристалната си и студена вода. И напомнят, че е имало три села – Инулий, Ниханлий и Дърманлий и за силата на една голяма любов.

В Скалица се изповядва предимно християнството. В селото освен старинната църква „Свети Великомъченик Георги“, съществуваща и евангелска петдесятна църква, която се намира на улица „Александър Стамболийски“.

На 29 април 2007 г. жителите на Скалица отбелязваха 150-годишнината от основаването на църквата си „Свети Великомъченик Георги“. Църквата е сред най-старите източноправославни храмове в региона.

Важни обществени институции са основното училище „Паисий Хилендарски“, което преди е било средно общообразователно училище, много добре развита здравна служба със спешен център. Под опеката на Спешния център в Скалица са над 8000 души от 14 населени места, като персоналът се състои от 19 души. Други значими учреждения са детската градина, хлебопекарната, библиотеката, православната църква, дърводелският цех.

На самия връх на селото има едно ненаселено място, което се нарича Попов баир. То е осеяно с огромни камъни, за които се предполага, че са от някогашна вулканична дейност на наблизо разположените Манастирски възвишения.

В долчинката под селото започва язовир, който обменя води с язовир „Овчарица“. Заради топлината от турбините на ТЕЦ „Марица Изток“ 2 и постоянният обмен на водата, язовирът никога не замръзва. Това го прави перфектно място, както за риболов, така и за лов на патици. Полето пък храни фазани, пъдпъдъции яребици, които могат да са основният улов на ловците.

Придвижването от чужбина до Скалица може да стане изключително лесно, тъй като пътят от Ямбол до Скалица преминава през стара авиописта. Така че със самолет, запалените ловци и техните кучета могат да са в Скалица (например от Италия) за около 3 часа, докато от София пътят с автомобил е повече от 6 часа. В селото има 4 етажен блок.

• Марко Бехар (р. 1941 г.)

В Скалица се приготвят типично български ястия като баница, яхнии с богат набор зеленчуци, мусака и безброй други храни, който присъстват на трапезата на всеки жител в Скалица.